Тисата

Резерват „Тисата“, чиито граници към настоящия момент са определени със заповед №РД- 42 19 януари 2015 г. ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г, осигурява опазването на най – голямото находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в България.

Местоположение
Изграден е от два сектора – източен и западен, разположени съответно в предпланинския пояс на Пирин и Малашевска планина, в землищата на с. Горна Брезница и гр. Кресна. Общата площ на резерват „Тисата“ се определя на 5835, 322 дка или 583,53 ха като над 98 % представляват горски територии.

    Кратко описание
Обявен е с постановление № 6663 от 17. 10. 1949 година на Министерство на горите като резерват “Тисова бърчина”. Със заповед № 440 от 09. 07. 1977 г. на КОПС площта на резервата се увеличава и се именува “Тисата”. Границите и площта на резервата се изменят със заповед № 130 от 22. 02. 1985 г. на КОПС. С тази заповед се определя и буферна зона към резервата. Намаляване на площа  на резервата и буферната му зона са определени със заповед № 844 от 31. 09. 1991 г. на МОС.

Към настоящия момент границите на резервата и буферната му зона са определени със заповед № 844 от 31. 09. 1991 г. на МОСВ.

    Международен природозащитен статус 
Резерватът попада в границите на защитени зони като част от Европейската екологична мрежа “НАТУРА 2000”, а именно: защитена зона за опазване на дивите птици с наименование “Кресна” с идентификационен код BG0002003, обявена със Заповед № РД -746 от 24 октомври 2008 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 97 от 2008 г.) и защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с наименование “Кресна – Илинденци” с идентификационен код BG0000366 .

    Биологично разнообразие 
Залесената площ от резервата е около 79%. Основен дървесен вид е дървовидната хвойна (Juniperus excelsa) – южен защитен реликтен вид, с малоазиатски произход. Достига на височина до 10-15 м. На места диаметъра на стъблата на старите дървета достига 1м, но често те засъхват.     Образува чисти или смесени насаждения, като  други съдоминанти в дървения и храстов етаж са келяв габър (Carpinus orientalis), космат дъб (Quercus pubescens) и мъждрян (Fraxinus ornus).По-малочислени фитоценоза са представени от терпентиново дърво (Paliurus spina- christi) и червена хвойна (Juniperus oxycedrus), както и голям брой средиземноморски тревисти растения – гръцка ведрица (Fritillaria graeca), широколистен мразовец (Colchicum bivonae), червена съсънка (Anemone pavonina), южно лале (Tulipa australis) и др.
Другият вид включен в Червената книга на Република България, с категорията “застрашен” е обикновения тис (Taxus baccata).  Той е вечнозелено, изключително бавнорастящо дърво, достигащо височина до 30 м . В неговите иглици се съдържа алкалоидът таксин, който е отровен за човека и някои животни, ето защо носи името “отровачка”
Разширяването на резервата и обособяването на буферна зона е направено с цел да се опази и огромното орнитологично богатство на района. Установено е, че на територията на резервата гнездят 109 вида птици, 30 % от които спадат към южния (медитерански) комплекс – син скален дрозд (Monticola solitarius), орфеево, малко черноглаво и червеногушо коприварче (Sylvia hortensis, Sylvia melanocephala, Sylvia cantillans), белочела сврачка (Lanius nubicus), скална зидарка (Sitta neumayer), пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis) и др. Тук се срещат 62 вида птици с европейско природозащитно значение.
Районът се характеризира и с богата херпетофауна. От обитаващите страната ни 16 вида змии тук са установени 11 вида. Сред тях са леопардов смок (Zamenis situla), тънкия стрелец (Coluber najadum), червейница (Typhlops vermicularis), котешка змия (Telescopus fallax), шипоопашата и шипобедрена костенурка (Testudo hermanni, T. graeca).
Представителите на животинския свят са също от южен тип; някои видове се срещат само в този район, други са с ограничено разпространение. През 1997 г. резерватът “Тисата” и прилежащите към него буферна зона и защитена местност “Моравска” бяха официално обявени за Орнитологично важно място “Кресна”. Поради международното си значение за опазване на птиците “Тисата” е най-представителното от петте места в България, обявени за опазване на видове, характерни за средиземноморската биогеографска област – испанското каменарче (Oenanthe hispanica), планинския кеклик (Alectoris graeca), големият маслинов присмехулник (hippolais olivetorum), малкото черноглаво коприварче(Sylvia melanocephala), скалната зидарка(Sitta neumayer), белочелата сврачка (Lanius nubicus) и черноглавата овесарка(Emberiza melanocephala). Установените в резервата орел змияр(Circaetus gallicus), бухал(Bubo bubo), ивичест(Elаphe quatorlineata quatorlineata) и леопардов смок (Zamenis situla), котешка змия(Telescopus fallax), змия червейница(Typhlops vermicularis) и др. са включени в “Червена книга на Република България” (т. II, 1985 г.).

    Режим и статут
Съгласно закона за защитените територии в резервата е забранена всяка човешка дейност. Достъпът е ограничен, придвижването става по определени пътеки. Резерватът се стопанисва и охранява от Национален парк “Пирин”.