Флора
Растителният свят на Пирин – място, където природата е разгърнала щедро своето майсторство
Пирин е една от най-оригиналните във флористично отношение наши планини. Тя се характеризира с изключително растително разнообразие и висок процент на ендемичния компонент. Причина за това са твърде разнообразните условия, породени от съчетанието на южна географска ширина и голяма надморска височина. Освен това в планината и особено на територията на НП “Пирин”, условията на релефа са твърде разнообразни и благоприятстват съществуването на голям брой екологични ниши, които служат като местообитания на различни растителни видове. Особено важна роля за разпределението на растителните видове играе реакцията на основната скала. Тук се срещат както силикатни, така и варовити терени. Езерата и потоците също разнообразяват условията, създавайки по-влажни местообитания за влаголюбивите видове.
Нисши растения и гъби
Водорасли – сравнително най-слабо изучената растителна група на планината. Причината за това е голямото им разнообразие, както и трудоемкостта на събирането и определянето им.
Общият брой на видовете на територията на НП “Пирин” е 490 от 7 отдела водорасли.
Мъхове (Бриофлора)
Бриофлората на НП “Пирин” включва 330 вида. Представители са на 6 класа: Marchantiopsida, Jungermanniopsida, Sphagnopsida, Andraeopsida, Polytrichopsida и Bryopsida. Видовете принадлежат към 64 семейства и 132 рода.
Мъховата флора не се отличава с голям брой консервационно значими видове. Един вид е включен в Бернската конвенция /Buxbaumia viridis/ и един вид в Приложение ІІ на Директивата за опазване на дивата флора и фауна и нейните местообитания /Buxbaumia viridis/.
Лишеи
На територията на Национален парк “Пирин” са установени 424 вида лишеи отнасящи се към 101 рода, 36 семейства – всички от клас Ascolichenes.
Регистрирани са 11 консервационно значими (редки) видове лишеи.
Гъби (Макромицети)
Установените в Пирин таксони се отнасят към 3 отдела (Myxomycota, Ascomycota и Basidiomycota), 5 класа, 18 разреда, 61 семейства, 143 рода и 376 вида. По отношение на екологичните си особености и спецификата на субстрата (гостоприемника), установените макромицети в Парка се разпределят в две основни групи: сапротрофи, усвояващи мъртва органична материя, и биотрофи, развиващи се върху живи растителни организми.
Броят на консервационно значимите видове гъби в НП „Пирин” възлиза на 26 вида.
В НП “Пирин” се развиват редица гъби с превъзходни вкусови качества като: Agaricus arvensis (анасонова печурка), A. silvaticus (кафява горска печурка), Boletus edulis (обикновена манатарка), B. pinophillus (борова манатарака), Cantharellus cibarius (пачи крак), Lepista nuda (виолетка), Macrolepiota procera (сърнела), Marasmius oreades (челядинка) и др.
Висши растения
На територията на НП Пирин са установени общо 1341 вида и вътревидови таксони, които принадлежат към 486 рода от 96 семейства.
Анализът на флорните елементи показва, че флората на Парка е запазила до голяма степен автохтонния си облик. Рудералните и плевелни елементи са малко.
Пиринската флора се характеризира с висок процент на ендемични (местни) видове. Присъствието на ендемичния флорен комплекс на територията на Парка е съсредоточен главно в северната част, но някои от ендемичните видове, особено балкански имат широко разпространение из целия Парк. В НП „Пирин” се срещат 17 локални, 36 български и 110 балкански ендемита.
Локалните ендемити растат единствено в Пирин и никъде другаде по света!
Такива са Пирински мак (Papaver degenii ), Урумов и Кожухаров окситропис (Oxytropis urumovii, O. kozhucharovii), Йорданово зеле (Brassica jordanoffii), Пиринска песъчарка (Arenaria pirinica), Пиринска злолетица (Erigeron vichrensis), Давидов лопен (Verbascum davidoffii), Яворкова клопачка (Rhinanthus javorkae), Пиринска мащерка (Thymus perinicus).
По- интересни от българските ендемити са Фердинандова гъшарка, Урумов кривец, Българско вятърче, Костова тлъстига. Балканските ендемити са много на брой, като някои от тях са често срещани видове.Такива са например златистата кандилка, дребнолюспест карамфил, балкански зановец и редица други.
Много от растенията са редки и защитени. Общо 76 вида, срещащи се в НП „Пирин” са включени в Червената книга от 2011г. Общият брой на защитените от закона видове е 165.
Лечебни растения
За територията на НП “Пирин” са установени 446 вида, отнесени към 69 рода от 83 семейства.
Дирекция НП”Пирин” е картирала всички находища на лечебните растения на територията на Парка.
От установените общо 182 вида лечебни растения, 2 са включени в списъка на ендемитите (балканска пищялка и пиринска мащерка като част от Thymus sp. diversa), един е реликтен вид Orchis pallens (като част от Orchis sp. diversa), 10 вида са включени в Червената книга на България, 22 са защитени от закона за лечебните растения. От видовете, включени в Червената книга на България и защитените от закона, най-голямо разпространение имат петнистата тинтява (Gentiana punctata L.) и златовръх (Rodiola rosea L.), а мечото грозде е локализирано в района на х. Яворов.
Икономически ценни видове
От особено стопанско заначение са ценопопулациите на черната боровинка (Vaccinium myrthillus L.), която заема най-голяма площ от лечебните растения на територията на Парка. Със стопанско значение са и видовете мащерка (Thymus sp. diversa) и очанка (Euphrasia officinalis complex). Интерес от гледна точка на стопанското ползване в парка представляват и лечебните растения, разпространени в егречните съобщества, като алпииския лапад (Rumex alpinus L.), чувена (Chenopodium bonus-henricus L).