Фауна

  Фауна
Релефът на Пирин планина е разнообразен и включва добре изразена високопланинска част, осеяна с множество езера, гористи планински ландшафти, които определят уникалното фаунистично богатство в планината.

  В Национален парк „Пирин“ са установени 2981 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, многоножки, насекоми, охлюви и др.). В това число са включени 300 редки вида, 228 ендемита, 176 реликта и 18 вида присъстващи в световни и европейски списъци на застрашените видове.

  От гръбначните животни се срещат 240 вида. Това включва 4 вида риби, 10 вида земноводни, 10 вида влечуги, 166 вида птици, 50 вида бозайници.
В Червения списък на Международния съюз за защита на природата са включени 2 вида земноводни и влечуги – жабата дървесница и шипоопоашатата костенурка.

  От птиците в Червената книга на България са включени 57 вида, в Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания – 150 вида, а в Европейската директива за опазване на птиците – 45 вида. Скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, лещарката, ливадният дърдавец са част от това многообразие и се нуждаят от специална защита.

  От бозайниците 23 вида са включени в Червената книга на България, в Червения списък на Международния съюз за защита на природата -41 вида, в Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания – 27 вида. От особено внимание и защита се нуждаят кафявата мечка и балканската дива коза.

  Реликти и ендемити
Реликтите сред гръбначните на Пирин се отнасят към т. нар. глациални реликти. Сред рибите това е балканската пъстърва; сред земноводните и влечугите – планинската водна жаба, живородният гущер и усойницата; сред птиците- пернатоногата кукумявка, белогръбият кълвач и трипръстият кълвач; сред бозайниците – снежната полевка.
На територията на Пирин се срещат и местни форми (подвидове) гръбначни животни, характерни само за Балканския полуостров – балкански ендемити. С такива подвидове са представени македонският гущер, белогърбият кълвач, балканската чучулига, алпийската завирушка, качулатият синигер, скалната зидарка, кафявата горска полевка и дивата коза.

  Видове с природозащитен статус и мерки за тяхната защита.
Най-голям брой видове с природозащитен статус има сред най-многобройния клас гръбначни животни – птиците, следвани от бозайниците. Сред рибите такъв вид е балкаската пъстърва. Сред птиците предмет на специални мерки трябва да бъдат: малък креслив орел, малък орел, скален орел, орел змияр, лавен сокол, сокол- скитник, глухар, лещарка, планински кеклик, ливаден дърдавец, горски бекас, гълъб хралупар, пернатонога кукумявка, белогръб кълвач, трипръст кълвач. Сред необходимите мерки за тяхното запазване по-важни са: изясняване на причините за намаляването на всеки вид в парка; локализиране на териториите на едрите хищни птици и по-строга охрана на съответните горски участъци. Много от групите безгръбначни и гръбначни животни са изключително чувствителни към негативните антропогенни влияния. В много случаи опазването на застрашените популации животни изисква запазването на техните природни местоoбитания в ненарушен вид, а не защита на отделните представители (Бернска конвенция). Установяването на консервационната значимост на различните хабитати за успешното опазване на фауната се извършва на основата на критериите (отбелязани в Бернската конвенция): видово и популационно богатство и наличието на редки (стенотопни), ендемични, реликтни и застрашени видове (включени в световни или европейски Червени книги).
Редките видове обитават най-често единични находища в малочислени популации. Всяка негативна промяна в климата, замърсяване на околната среда и разрушаване на естествените местообитания могат да бъдат фатални и да доведат до изчезване на видове в локален или ареален план.